Разговор с проф.Христо Цеков
проф. Христо Цеков: “Аз прощавам преди да съм се обидил”
Защо глупакът не харесва истината?
Глупакът е човек като всички други. Просто мозъкът му е непълноценно развит и възможността за абстрактно мислене е силно ограничена, поради което не прави разлика между истина и неистина. Затова не може нито да обича, нито да не харесва тези понятия, тъй като не ги разграничава. Не е справедливо да му се надсмиваме, както не може да се надсмиваме и на хората с други недъзи : сляп, куц, гърбав, еднокрак и т.н..Проблемът е в това, че голяма част от обществото дава това определение на хора, нямащи амбиции за материални блага, проявяващи голяма толерантност към околните, това са индивиди с примиренческо поведение и неинтересуващи се от мнението на околните, въпреки потенциала, който притежават. Проблемът е в тези, които са около т.н. глупак, които не му помагат да намери своето място в живота. На практика няма глупаци, има индивиди, които не са на своето място в живота и са повярвали, че административната власт или скъпата кола повишава умствените им възможности.
Кога лъжите отстъпват място на свещената истина?
Свещена или абсолютна истина няма, истината е относително понятие, зависимо от нивото на информираност на обществото. Така, че лъжата има широко място за изява и на практика всички лъжат умишлено или неумишлено, в различна степен, но с една и съща цел – материално или властово обогатяване. Така, че битката между истината и лъжата е вечна, а победите са винаги преходни.
Вярно ли е, че когато загубиш вярата и надеждата, си загубил всичко?
Надеждата умира последна, след нея няма нищо, което да мотивира съществуването на човек, общество, народ. Вярата е част от надеждата и често е променлива величина.
Кои спомени не избледняват ?
Не избледнява спомена за нанеса обида, лъжа и изневяра. Има една притча в българския фолклор, в която мечката и човека живеели в дружески отношения. Веднъж човекът обидил мечката, като и казал, че лошо мирише. Мечката се обидила и преди да се разделят помолила човека да и нанесе дълбока рана на гърба с брадвата. След много години се срещнали случайно в гората и мечката казала на човека: Виж, раната на гърба ми зарастна отдавна, но обидата остана в мен. И всеки продължил по своя път.
Защо самотата е тишина за душата?
Когато човек остане насаме с мислите си, тогава той открива нов свят, извън този който го заобикаля, той е извън реалната действителност. Тогава той прави преоценка на своя живот, на своите постъпки и действия, тогава той е искрен към себе си и е възможно да преосмисли поведението си, особено ако е изправен пред сериозно препятствие в живота.
Научихте ли се да прощавате?
Аз прощавам преди да съм се обидил. Но ако дадена обидна ситуация се повтори, аз просто зачерквам този индивид от моето съзнание. Но това не се отнася за лъжата и към нея не може да има компромиси.
Животът е ирония. Така ли е?
Животът е най- смъртоносната болест и никой не е оживял след като той си отиде. Освен че няма никаква преживяемост, той е и изключително кратък, възможно само миг в пространството на Вселената. Едва ли съседните ни по възраст поколения ще разберат, дали има паралелен свят или няма. Така, че човек трябва да се радва на живота и да го защитава с всички сили. Иронично отношение към живота може да има само неговият създател.
Променихте ли се през годините по нечии вкус?
Не, никога не съм изказвал мнение, което е чуждо. Предпочитам мълчаливия отказ, отколкото да се съгласявам с неща, чужди за моето разбиране на света.
Има три неща, които са вечни: завистта, злобата и човешката глупост?
Всичко е въпрос на степенуване. Завистта може да е двигател на прогреса, но не и когато е съчетана със злоба. Това съчетание води до агресия, до регрес и глупостта може да е катализатор на негативните прояви на това съчетание.
Казвате ли винаги цялата истина или само част от нея?
Философски погледнато никой не познава цялата истина, известна ни е тази част от нея, за която имаме познанието, информацията. С благороден замисъл можем да не кажем цялата истина, но никога не трябва да заместваме неизказаната част от нея с лъжа.
В човешки план – каква оценка си пишете?
Самооценката е сложно нещо. Бих си поставил оценка среден към добър, тъй като се замисля, винаги е можело да направя нещо повече за някоя кауза, винаги е могло да изкажа мисълта си по – добре.
Разговора води: Емил Рафаилов