Съдови заболявания – обзор

42
д-р Милан Цеков

Сърдечно-съдовата система е съставена от сърцето и кръвоносните съдове. Кръвоносните съдове, които водят към сърцето, се наричат вени, а тези, които я отвеждат от сърцето – артерии. Лимфната система е част от съдовата система, допълваща сърдечно-съдовата система.

    Съдовите заболявания могат да се разделят на артериални и венозни и на остри и хронични.

Хроничната артериална недостатъчност на крайника (ХАНК) е състояние на хроничен недостиг на кръв, доставяна от артериите към даден крайник. Известна е още като периферна артериална болест (ПАБ). Клинически ХАНК се изявява с болка в крайника при изминаване на определено разстояние, което прогресивно намалява с равитието на болестта –т. нар. клаудикацио интермитенс, трофични кожни промени, атрофия на мускулатурата, трудно заздравяващи рани. Острата артериална недостатъчност на крайника (ОАНК) симптоматично се проявява рязка болка, изстиване на крайника, липса на палпаторен периферен пулс с последващи загуба на сетивност (чувствителност) и двигателна активност.

Лечението основно е оперативно. Състои се в тромбектомия или емболектомия или съдова реконструкция. При непълна тромбоза (стеснение на артерията) може да се приложат и ендоваскуларни процедури -ПТА и стентиране на засегнатия участък.

Когато няма възможност за съдова реконструкция поради липса на подходящи съдове се преминава към консервативно лечение с вазодилататори (съдоразширяващи медикаменти) и антиагреганти или антикоагуланти.

От венозните заболявания най-често срещаното хронично заболяване е варикозната болест. Наличието на разширени вени или така наречената варикозна болест (варикоза) е заболяване, което се проявява в неравномерното разширяване и змиевидно нагъване на подкожните вени на краката. Засягат се основно повърхностните (подкожните) вени на долните крайници. Най-често пациентите се оплакват от  тежест, тъпа болка, сърбеж, крампи и поява на оток в краката обикновено в края на деня. Отокът може и да е постоянен. В по-напредналите стадии се добавят наличието на хиперпигментация на кожата и появата на трудно заздравяващи рани на подбедриците.

Лечението на хроничната венозна недосатъчност (ХВН) както и на всяко друго заболяване започва с профилактиката. Пациенти които имат наследствена обремененост, работят „на крака” или в седнало положение, при първите симптоми, като тежест в краката, поява на отоци в края на деня, които на сутринта са изчезнали и при поява на капиляри и разширени вени трябва да се консултират със съдов хирург.

Профилактиката включва съответен двигателен режим, венотонични медикаменти и профилактични еластични чорапи. Целта на профилактичното лечение е да се забави или спре развитието на ХВН. Когато въпреки взетите профилактични мерки все пак се достигне до 2-ри стадии, се преминава към инвазивно лечение. Минимално инвазивните интервенции включват склеротерапия (запълване на вените с пяна), РФА(радиофреквентна аблация) и лазерна аблация. При наличие на тежка варикоза се прибягва до класическо оперативно лечение.

  Към острите венозни заболявания спадат дълбоката венозна тромбоза и повърхностния тромбофлебит. Напоследък вместо флеботоромбоза се използва терминът ДВТ (дълбока венозна тромбоза). Тя се характеризира с тромбоза (запушване) на дълбоките вени. Клинично се проявява с появата на напрегнат оток на крайника под мястото на тромбозата, тъпа болка и тежест в засегнатия крайник и изпъкване на повърхностните вени. В някои случаи се променя цвета на кожата-леко ливиден, наблюдават се повишена температура и ускоряване на пулса.

Лечението на заболяването е основно медикаментозно и включва употребата на антикоагуланти (противосъсирващи препарати), венотоници, елевация (повдигане) на крайника и еластокомпресия. Необходимо е поставянето на диагнозата, лечението и проследяването на пациента да се осъществяват от съдов хирург или ангиолог.

Повърхностният тромбофлебит е асептичен (неинфекциозен) възпалителен процес на венозната стена, придружен от интравенозна тромбоза. Характеризира се с появата на болезнено, шнуровидно уплътнение със зачервяване по хода на засегнатат вена. Най-често повърхностният тромбофлебит се явява усложнение на варикозно променените повърхностни вени – 10 пъти по-често, отколкото при варикозно непроменени вени. В тези случаи го наричаме варикофлебит.

Консервативното лечение на  повърхностния тромбофлебит се осъществява  с перорално и локално приложение на  нестероидни противовъзпалителни средства, венотонични препарати, антиагреганти или нискомолекулярни хепарини и антибиотици.

При повърхностен варикозен тромбофлебит, локализиран във варикозен пакет се провежда оперативно лечение.

Коментар на д-р Милан Цеков, съдов хирург