Храносмилане
Храносмилането е сложен химично-механичен процес, при който храната се разгражда с последваща резорбция в храносмилателния тракт. То е важно защото чрез него се доставят градивни вещества до клетките и се осигурява енергия за жизнените процеси. Органите чрез които се осъществява са: уста,слюнчеви жлези, гълтач, хранопровод, стомах, черен дроб, панкреас, тънко черво, дебело черво, право черво и анус. Започва с приемане на храната в устата –там се извършва механично обработване чрез съзъбието, а съдържащата се в слюнката амилаза стартира разграждането на въглехидратите; преминава през хранопровода в стомаха – съдържимото само се транспортира за около десетина секунди в стомаха.Там приетата храна в продължение на няколко часа се обработва от стомашния сок.За 24 часа се секретира обичайно около 500 до 800 мл кисел стомашен сок с вариации според пол и възраст с рН 1.6- 1.7. Киселото рН в стомаха активира отделените все още неактивни проензими до активни ензими. Те разграждат белтъчините до полипептиди. Получената полутечна маса се нарича химус.
Той навлиза в тънкото черво постепенно и на порции през пилорното отвърстие до дванасесетопръстника, който е началната част на тънкото черво.Попаднало там киселото стомашно съдържимо се неутрализира от алкалните храносмилателни сокове на панкреаса и тънкото черво. Панкреасният сок е богат на бикарбонати, амилаза, липаза, естераза, прокарбоксипептидаза, пептидаза и трипсин, осъществяващи разграждането на хранителните съставки до прости молекули. В дванадесетопръстника пепсиногенът се активира от ентеропептидазата, ензим, секретиран от клетките на дуоденума до пепсин.След това функционално активният пепсин активира каскадно редица други, секретирани от панкреаса проензими.
Активацията им в каналчетата на самата жлеза води до автосмилане на жлезата и остър панкреатит. В тънкото черво белтъчните съставки на храната се разграждат на полипептиди, а след това до пептиди и аминокиселини. Жлъчният сок, секретиран от клетките на черния дроб, емулгира мазнините в храната, след което липазата и естеразата ги разграждат до мастни киселини. В разграждането на въглехидратите участват ензимите амилаза, малтаза, захараза и лактаза, като се стига до монозахаридите глюкоза и галактоза. Панкреасът отделя и хормони–основно инсулин, който е основен регулатор на въглехидратната обмяна, както и контраинсуларния хормон глюкагон. Редица други хормони се отделят от клетките на храносмилателния тракт, като регулират важни функции на човешкото тяло. Впечатляващо е количеството на отделените храносмилателни сокове за денонощие: слюнка 800 -1500 мл.; панкреатичен сок 800-1500 мл; жлъчен сок 800-1000 мл; стомашен – 800 мл.
В дебелото черво се извършва абсорбция предимно на водата, така, че резидуалните вещества, които се отделят са около 250-300 грама.Нарушенията в храносмилателния процес водят до така нареченият синдром на лошо храносмилане.Тойсе наблюдава при редица заболявания и се характеризира с коремни болки след нахранване, газове, разпъване на корема, куркане на червата, нарушен ритъм на дефекация.Това от своя страна води и до влошена асимилация на хранителните вещества и дисбаланс на чревната флора.Наблюдава се загуба на тегло и недоимъчни състояния с недостиг на водно и мастно разтворими витамини/авитаминози/,на микро и макро елементи. Нужно е разграничаване от синдрома на лоша абсорбция който е със сходни оплаквания и е характерен предимно за възпалителните чревни заболявания. В правото черво и сигмата фекалиите се събират и се изхвърлят от организма през ануса. С това процесът завършва.
Автор: д-р Сираган Дереджян, гастроентеролог
