Чернодробна цироза- I- ва част

д-р СИРАГАН  ДЕРЕДЖЯН – клиника по гастроентерология УМБАЛ „Свети Иван Рилски” – София.

Гастроентерологични умения в областта на: горна, долна ендоскопия и жлъчнопанкреасна диагности                          „..седмичната консумация на алкохол не трябва да надхвърля 21 алкохолни единици“.

Какво представлява  като патология чернодробната цироза?

При чернодробна цироза,  независимо от нейния тип,  е налице дефинитивна промяна в морфологията на органа.  Черният дроб става плътен и възлест.  Налице са едри и дребни  регенераторни възли,  некротични зони,  фиброза.  Последната променя нормалната делчеста структура на дроба.  Възникват псевдоделчета.  Наблюдават се дистрофични изменения в чернодробните клетки,  като мастна и вакуолна дистрофия.  Фибротичните промени и регенераторните възли в дроба от своя страна водят до нарастване налягането във вена порте и нейните клоновете по които достига кръв  до черния дроб от венозната мрежа на стомах и черва.  Възниква  портална хипертония.  Нарушават се важни чернодробни функции.  Влошената детоксична функция на дроба води до обърканост,  енцефалопатия.  Нарушената белтък синтезираща функция се последва от спад в нивото на серумния албумин.  Това от своя страна води до намаление на онкотичното налягане в кръвта със склонност за изливи в корема/асцит/и в плевралните пространства/хидроторакс/.  При изразена хипоалбуминемия настъпва аназарка-отоци по цялото тяло и изливи.  Друг съществен момент от увреждането на белтъчната синтеза е спада на протромбина и последвалата склонност към кървене.  При цироза се наблюдава увеличение на далака с хиперспленизъм,  като един от признаците на портална хипертония.  Тъй като именно в далака се рушат формените елементи на кръвта настъпва тромбоцитопения/намален брой на тромбоцитите в кръвта/. В по-късните етапи настъпва и снижение в броя на левкоцитите и еритроцитите.

Кои са основните причини за това заболяване?        

Основните причини безспорно са хепатитните вируси  В и С и злоупотребата с алкохол.  Съществена е и ролята на някои медикаменти,  паразити/особено шистозомиаза, токсоплазмоза/.  Автоимунните заболявания-автоимунен хепатит и последваща цироза,  първичен склерозиращ холангит,  първична билиарна цироза,  както  вроден недоимък на някои белтъци/като алфа-1антитрипсин/.  До чернодробна цироза водят и повишеното отлагане на желязо/хемохроматоза и хемосидероза/ и мед/Болест на Уилсън/ в органа.  Голям е списъкът на потенциално хепатотоксичните медикаменти.

Най-голямо значение имат антипсихотичните средства,  транквилизаторите,   анксиолитиците,  туберкулостатиците,  статините,  цитостатиците.  Счита се,  че и недоимъчното белтъчно хранене в някои по-бедни райони на света може да доведе до цироза.  Спомагат и предразполат болести като диабет,  спин,  болестни състояния,   свързани с нарушена обмяна на веществата.                                                                                                                                        Какво показват данните – 57% от чернодробната цироза се дължи на хепатитВ/30%/и хепатитС/27%/. Вашият коментар?

Тези данни показват решаващото значение на хепатотропните вируси за формирането на цироза.  От хроничен хепатит В по света боледуват около 350млн души.  1млн годишно умират от болестта.  В България 4% от населението е инфектирано от HBV.  Откривател на вируса е д-рБлумберг през 1967година,  за което е удостоен с Нобелова награда.  Хепатитните вируси В и С се наричат“ тихи убийци“,  защото убиват бавно и в почти всички случаи безсимптомно.  В продължение на дълги години пациентът не си дава сметка че е болен.  Около 1/4 от болните с някой от тези два вируса загиват от рак или чернодробна недостатъчност. След въвеждането на ваксината за този вирус спада  броят на новозаболелите. Болестта хронифицира след прекаран остър хепатит В в10до15%от случаите. Около 1/5 от хронично болните развиват цироза. При около 10 процента от HBVболните са наблюдава коинфекция с HDV-т. е с Д хепатитен вирус. В някои случаи  е налице суперинфекция със вирусите С и този на спина/HIV/.

Хепатит С вирусът е открит през1989година от учени от калифорнийската биотехнологична компания Chiron  в сътрудничество с изследователи от център за превенция и контрол на болестите. Представлява RNK вирус размножаващ се в хепатоцитите и възможно в мононуклеарните клетки на кръвта. По различни данни в света боледуват около70-80млн души, като ежегодно от това умират около400, 000души. В България се счита че боледуват около 2%от населението/около 150. 000 души. При заболяване от остър хепатит С  хронифицират близо70-75%, което е значително повече, в сравнение с тези с остър хепатит В.

Какво количество алкохол и за какъв период от време води сигурно до такъв проблем?

Приема се, че седмичната консумация на алкохол не трябва да надхвърля 21 алкохолни единици. За 1 алкохолна единица се считат чаша бира 200мл, чаша вино 100мл, чаша концентриран алкохол/водка, уиски, ракия/30мл. Приема се, че жените по-трудно разграждат алкохол поради по-ниско съдържание на ензима алкохолна дехидрогеназа в черния им дроб и по-малката мускулна маса. Тъй като индивидуалните различия са големи , то и сроковете за възникване на цироза са доста различни. У някои алкохолици не се развива цироза, но преобладават уврежданита на други органи. Развиват се хроничен индуративен панкреатит с вкалцявания в жлезата, алкохолен миокардит, алкохолен полиневрит и алкохолна промяна на личността. Абстинентните прояви понякога водят до делириум тременс.

По какви симптоми човек и сам може да се ориентира, че става дума за цироза на черния дроб?

Засилващата се отпадналост, безсилие/астеноадинамия/, сънливост и на моменти обърканост насочват към болестта. В черния дроб няма рецептори за болка. Такива има по глисоновата капсула покриваща дроба. При увеличение размера на органа тя се преразтяга. Поради което пациентите се оплакват от тежест, подпиране в дясното подребрие. Нерядко сърбеж по кожата е начален симтом. Особено изразен е сърбежът/пруритус/при билиарните цирози. Забелязват се в някои случаи потъмняване на урината и промяна в цвета кожата/жълтокафеникав оттенък/. При билиарните цирози се наблюдава зеленикав тен на кожата и жълтеникави отлагания по клепачите-ксантелазми. По кожата също може да се забележат съдови звезди. Те се пълнят от центъра към периферията и са характерни за цирозата. Променя се окосмяването. То се редуцира в пубисната област и  под мишниците. Развива се гинекомастия у мъжете-жлезна тъкан около зърната на гърдите. Либидото и потентността намаляват. При миене на зъбите може да има кървене. Появява се особен, неприятен дъх от устата/фетор хепатикус/. Коремната обиколка нараства. Особено изразено е нарастването при възникването на асцит.

                                                     Разговора води: Емил Рафаилов