Артериална хипертония
В кардиологичната практика артериалната хипертония е едно от най-честите заболявания. Високото кръвно в повечето случаи не боли, не дава ясни симптоми и често остава незабелязано дълго време. Именно затова медицината го нарича „тихият убиец“ – защото увреждането се случва бавно, без човек да усеща, че нещо сериозно се развива в организма му.
Артериалната хипертония е състояние, при което налягането в артериалната система остава трайно повишено. Това означава, че сърцето работи под по-голямо натоварване, а съдовете са под постоянен механичен стрес.
С времето сърдечно-съдовата система е първата, която страда от трайно повишено кръвно налягане – стените на артериите се удебеляват, губят еластичността си, сърдечният мускул се натоварва повече. Това първично увреждане води до вторични промени в т.нар. таргетни органи – сърце, мозък, бъбреци и малки съдове в различни органи. С други думи, високото кръвно започва със сърцето и съдовете, но ефектът му се разпространява и засяга целия организъм.
Този процес протича бавно, често с години, без пациентът да има оплаквания. Именно това прави заболяването толкова коварно – първият симптом понякога се оказва инсулт, инфаркт или сърдечна недостатъчност.
В практиката често се срещат пациенти, които откриват високото си кръвно случайно – при профилактичен преглед, при болничен прием или при измерване вкъщи. Много от тях са убедени, че стойностите „се вдигат от нерви“ или че „за тях това е нормално“.
Истината е, че съдовете не свикват с високото налягане. Те се увреждат постепенно, независимо дали човек усеща нещо или не. Дори умерено повишените стойности увеличават риска от сърдечно-съдови инциденти.
Дълго време високото кръвно е смятано като заболяване на възрастните хора. Днес това вече не е така. Все по-често се диагностицира при хора в активна възраст – между 30 и 50 години.
Основните рискови фактори са добре известни: наследственост; наднормено тегло; липса на движение; прекомерен прием на сол; тютюнопушене; хроничен стрес; недоспиване; сънна апнея.
Когато няколко от тези фактори се комбинират, вероятността от развитие на хипертония значително се увеличава.
Много пациенти приемат стойности около 140–150 mmHg като нормални за тях. Това е сериозна грешка. Субективното свикване не означава, че организмът е защитен.
Продължителното високо налягане води до удебеляване на сърдечния мускул, ускорена атеросклероза, увреждане на коронарните артерии, мозъчните съдове и постепенно засягане на бъбреците. Тези промени се натрупват с времето и често стават необратими.
Нелекуваната артериална хипертония е един от основните рискови фактори за: мозъчен инсулт; миокарден инфаркт; сърдечна недостатъчност; хронично бъбречно заболяване; съдова деменция
Особено сериозен е рискът от мозъчен инсулт, който често води до инвалидизация и трайно намалено качество на живот. Именно затова контролът на кръвното налягане е една от най-ефективните стратегии за превенция в съвременната медицина.
Много пациенти се притесняват от медикаментозното лечение и се опитват да го отлагат. Често се среща страхът, че започването на терапия означава лечение за цял живот.
В действителност съвременните антихипертензивни медикаменти са добре проучени, ефективни и безопасни. Целта им не е просто да намалят едно число на апарата, а да предотвратят бъдещи усложнения.
Промяната в начина на живот е ключова част от терапията. Намаляването на солта, редукцията на тегло, редовната физическа активност, добрият сън и ограничаването на стреса могат значително да подобрят стойностите на кръвното налягане.
В ранните стадии тези мерки понякога са достатъчни. В други случаи те подпомагат медикаментозното лечение и подобряват дългосрочния контрол.
Една от най-честите грешки, които се наблюдават в практиката, е спирането на терапията след нормализиране на кръвното налягане.
Пациентът вижда добри стойности и решава, че вече няма нужда от лекарства. В действителност нормалните стойности са резултат от лечението. Спирането му почти винаги води до ново покачване на налягането и връщане на риска.
Контролът на хипертонията е дългосрочен процес, който изисква постоянство и проследяване.
Редовното измерване на кръвното налягане остава най-простият и ефективен начин за ранно откриване на проблема. Дори хора без оплаквания трябва периодично да го проверяват, особено след 30–35-годишна възраст или при наличие на рискови фактори.
Артериалната хипертония е едно от малкото заболявания в кардиологията, при които ранната диагностика и правилният контрол могат реално да предотвратят тежки и понякога фатални събития. В практиката си виждам както пациенти, които живеят дълги години без усложнения благодарение на добър контрол, така и такива, при които заболяването е подценено твърде дълго.
Стойности на артериалното налягане:
- до 120/70 – нормално кръвно налягане
- между 120-139/ 70-80 – повишено артериално налягане
- 140/90 и над – артериална хипертония
Автор: д-р Йордан Джамбазов, кардиолог
