Деменция – I -ва част

проф.Христо Цеков, неврохирург: “Проявите на заболяването  са многообразни”.

Какво е деменцията и кои са нейните прояви?

Деменцията е състояние, при което пациентът е в ясно съзнание и с нарушени / липсващи   когнитивни функции,  правещи невъзможни изпълненията на ежедневните задължения. Задължителен елемент при това заболяване е наличието на паметови нарушения в  съчетание  с друго или други когнитивни нарушения /нарушения в говора, възможността да извършва логично подредени действия, да разпознава лица и предмети, да чете и разбира прочетеното и т.н./.  Образно казано проблемът не е в това че не можеш да намериш ключа от колата, а в това, че не знаеш какво да правиш с него. Деменцията е с много разновидности,  които са групирани основно  според причините, които ги предизвикват и  локализацията на патоморфологичните промени.

Кои са приликите  и  разликите  между деменцията и  т.н.  стареещ мозък?

Съдово обусловената деменция или  т.н. „деменция на  стареещия мозък” е понятие, свързано предимно с възрастта   и  неизбежните промени в мозъчното кръвообращение,  което е част от разбирането ни за деменция като цяло  и  клиничните им прояви   са  аналогични.  Причина за нейното възникване са мултифокални  корови или подкорови изсхемични  лезии, но може да се наблюдава и при локализирани съдови лезии с  по – голям обем /над 50  куб. см./ или специфична локализация /таламус/. Съдово  обусловената деменция заема около 20% от случаите, лекувани за деменция и до голяма степен е обусловена от наличието на рискови фактори като  артериална хипертония, захарен диабет, метаболитни нарушения, хиперхолинестеринемия, пушене/. Диагнозата се поставя при клинични прояви на деменция, в съчетание с  паралелни  прояви на мозъчно-съдова болест. Проявите на заболяването  са многообразни : паметов и гностичен дефицит,зрителни и слухови  илюзии и халюцинации, параноични прояви, депресия, хипохондрия, огнищен неврологичен дефицит  и т.н./.

От какво се оплакват  пациентите?

Пациентите може и да нямат  оплаквания, поради  понижена критичност.  Най-често  срещани  прояви  на деменцията са съчетанието  на паметови нарушения с  гностичен дефицит, като при съдово обусловената деменция има наличие и неврологично обусловен   дефицит. Често срещани са и психични разстройства включващи  депресия, налудности за увреждане и изневяра, хипохондрия, физическа и вербална агресия.

Кои са сигурните критерии при поставяне на диагнозата?

Диагнозата  се поставя изключително  въз основа на клиничното  изследване – подробна информация от болния и близките за проблемите, свързани с пациента, невропсихологичното изследване. Основни прояви са гностичните нарушения /афазия, апраксия, агнозия, нарушения в поведението и последователността на извършваните обичайни действия/ , включващи задължително паметови нарушения. Освен анамнезата се прави и подробно изследване на  общосоматичното  състояние  и неврологичния статус. Задължителни са  стандартните  лабораторните изследвания, както и някои специфични изследвания: серумно ниво на витамин В12  и фолиева киселина, хормони на щитовидната  жлеза, изследване на ликвор  и т.н.. Изключително важни са  невроизобразителните изследвания: КТ, МРТ, доплерова сонография, генетични изследвания, ЕЕГ. Основни прояви са гностичните нарушения /афазия, апраксия, агнозия, нарушения в поведението и последователността на извършваните обичайни действия/ , включващи задължително паметови нарушения. Така, че за правилното поставяне на окончателната диагноза са необходими  редица изследвания и анализи.

Болестта на Алцхаймер – най-честа дегенеративна деменция….

Наименованието на тази болест е свързано с  името на Алоис Алцхаймер, който  описва през 1907  година  специфични хистологични промени в мозъка на сравнително млада жена, починала с проявите на прогресираща деменция. Тя е най – честата деменция –  над 50%  /50-60 хиляди  болни/от всички болни с дементни прояви  в България, засяга предимно хора над 60 годишна възраст, като при жените е по-често срещана. Освен пола, като рискови фактори за отключването на болестта се  посочват черепно-мозъчната травма, болестта на Даум, пациенти с умствена изостаналост. Намерени са и  генетични промени, чиято наличност /аполипопротеин Е 4/ увеличава риска от развитието на такава деменция трикратно,   доказана наследственост по автозомно – доминантен тип. Характеризира се с  нарушения на паметта, първоначално за близки събития, а с напредването на болестта и за по – отдавнашни  събития, като паметовите нарушения се съчетават и с прогресия на различни  когнитивни нарушения, до цялостната деградация на личността след  различен период от време.

Разговора води: Емил Рафаилов