Деменция – II- ра част

35
проф.Христо Цеков

На каква база се развива паметовия дефицит и кои са неговите прояви ?

     Нарушенията на паметта се обозначават като амнезия и се изразяват в затруднено запомняне на нова информация  и факти  или невъзможност за възпроизвеждане на по-стари  такива. В по – леки форми тя е израз на физиологичното стареене на организма, но това не изключва възможността да се касае за начална фаза при  сериозен здравословен проблем. Амнезията може да настъпи при всякакви по вид увреди на  части  от  мозъка, отговорни за  процесите на запаметяване и  съхраняване  на информацията. Увредата на т.н. лимбична система и най-вече на таламуса  и хипокампа,които са нейни компоненти,  водят до  нарушения на паметта. Това нарушение  може да е преходно или да има необратим характер, като в зависимост  от клиничните прояви се различават и отделните форми на амнезия. Тези увреди могат да настъпят при различните форми на прогрсираща  деменция, преходна  липса на кислород /отравяне с въглероден окис, сърдечен или мозъчен инфаркт, респираторен дистрес и т.н./, вирусен или бактериален менингоенцефалит, автоимунни реакции от различен тип, големи епилептични припадъци, мозъчни тумори, алкохолна  зависимост, отравяне или системно приемане на някои медикаменти, черепно – мозъчни  и гръдни  травми, шокови състояния.

На какво се дължи  упадъкът на личността?

Понятието „личност”  е сбор от постоянните и  непроменящи се   качества на индивида, които се проявяват в поведението му  при различни обстоятелства. Т.е. личността е сложен комплекс от трайни психологически характеристики/осъзнавани или неосъзнавани/, които слабо се променят през живота  и се проявяват практически автоматично при различни  ситуации в живота.  Личност   или  персона / per sonae/ е наименование,  свързано с маските в древния театър и напомнящо за неща скрити  от  погледа с външна фасада. С  постепенното отпадане на някои от качествата  на индивида води до  промяна в неговото поведение и нагласи, които го отдалечават от обществените норми на живот и  възможностите за контакт  с други  членове на обществото, т.е. предизвикат  т.н. упадък на личността, който има своите особености  и скорост на развитие при  различните форми на деменция. Така при болестта на Алцхаймер, деградацията на личността е  бързо прогресираща и води до пълен разпад на личността, докато при съдово обусловената деменция този процес е по – бавен  и  личността се запазва  с известен дефицит  и  неврологични огнищни прояви, позволяващи  присъствие в обществото дълги години.

 Лечение  и     резултати?

      Лечението е сложен процес поради непълно изяснената  патогенеза при отделните форми на деменция, наличието и на други съпътстващи заболявания, напредналата възраст при повечето от пациентите. Най-обнадеждаващи са резултатите при деменциите,  съпътстващи други   изяснени етиопатогенетично заболявания, каквито са метаболитно – ендокринологичните  заболявания, инфекциите на ЦНС, травматични, съдови  и неопластични  заболявания. Прилагат се редица групи медикаменти, които са приложими самостоятелно или в комбинация  при различните прояви на болестта. Лечението изисква комплексен подход, включващ  лечение на основното   заболяване, на невропсихиатричните  прояви  при деменцията, рехабилитация и профилактика на рисковите фактори, което е възможно при  активното сътрудничество на множество специалисти и с помощта на съвременните диагностични средства.  

Социалната  страна на проблема деменция ?

  Деменцията, независимо от нейните причини и форми е тежък социален проблем за всяко едно общество. Регистрираните болни в България са  около 100 000. Освен това те живеят по принцип в семейна среда, в която   се явяват като една от причините  за ниското социално и финансово ниво, което  в повечето случаи  е определящо за  отношението към тези хора. Неразбирането на това заболяване определя и отношението към болния и семейството  му на контактните  социални групи /съседи, колеги по професия и  социална ангажираност/. А  в това семейство и в заобикалящите го социални групи има  и контингент подрастващи, при които тези контакти дават отражение върху по-нататъшното им поведение  в социума и отношението към човешките ценности. Информирането и образованието  на тези групи от хора   би оказало позитивно влияние  върху  разбирането на проблема  и за следващите поколения. Това е проблем, изискващ  споделена отговорност  и цялостна политика на обществото, необходима е  дългосрочна и последователна подкрепа от държавата. Ангажирането на различни неправителствени  организации  и формации   е  изключително  важно но не е определящо  при  решаването на този проблем.

    Разговора води: Емил Рафаилов