Епилепсии
проф. Христо Цеков, неврохирург: “Когато пристъпите се контролират успешно с медикаменти и от изследванията не се установяват морфологични промени медикаментозното лечение остава без алтернатива”.
Факт е, че епилепсиите са голяма група заболявания. Какво е характерно за тях?
Характерното за епилепсията е наличието на епилептични пристъпи. Причината за тези пристъпи са прекомерната или свърхсинхронна активност на невроните в мозъка. Те могат да бъдат най-разнообразни – от едва доловими потрепвания на части от тялото или промени в поведението до изключително тежки завършващи със смърт пристъпи. Видът на пристъпа зависи от зоната в мозъка, в която се зараждат тези пристъпи: дали е двигателна, сетивна или отговаряща за други функции на мозъка, т.е. всеки епилептичен пристъп е продукт на възбудата на една или повече зони на мозъчната кора. Един или два пристъпа не са епилепсия. Епилепсията е болест, при която има трайно предразположение на мозъка към многократното повтаряне на тези пристъпи през различни периоди от време, съчетани обикновено и с други характерни прояви.
Какви са последиците за мозъка след един пристъп?
Както вече посочих, всеки пристъп е израз на възбуда в част от мозъчната кора и в класическия вариант пристъпите протичат с конвулсии, при което дишането е неравномерно и неефективно, поради което е невъзможно болният да поеме достатъчен въздух/кислород. А знаем, че мозъчните клетки не могат без него и липсата му за 3-5 минути може да е фатална, а при по-кратките и чести лишения от кислород водят до увреждания на едни или други мозъчни функции. Честите пристъпи, вкл. и при т.н. „епилептичен статус”, макар и непродължителни, водят до същия ефект.
До каква степен са изяснени причините за епилептичните пристъпи?
С помощта на съвременните диагностични техники/Ядрено Магнитен Резонанс, Компютърна томография, Позитрон Емисионна Томография, Ангиография, различни електрофизиологични методи и тестове и т.н./ при по-голямата част от пациентите с епилептични пристъпи се установява наличието и на обективна причина за тяхната поява /мозъчен тумор, патологично променени кръвоносни съдове, травматични увреди, съдови инциденти, малформативни промени/. При останалата част от случаите с епилептични пристъпи такива промени не се установяват с тези диагностични методи но се локализира зоната на възникване на коровата възбуда и свърхвъзбуда, което е от изключителна важност относно по нататъшното поведение при тези пациенти.
Диагностичният подход – ЯМР, какви резултати дава ?
ЯМР е морфологичен изобразителен метод, имащ изключително значение за диагностиката на епилепсията. Без МРТ изследване при болни с епилептични пристъпи се счита, че диагностичният процес не е пълноценен. Това е практически безвреден метод с изключително висока разделителна способност и е решаващ метод при диагностицирането на малки корови лезии, предизвикващи епилептичните пристъпи. Прилаган при пациенти с фармакорезистентна епилепсия доказва при 2/3 от тях наличието на патологични промени, неоткрити до този момент с другите диагностични средства и подлежащи на оперативно лечение.
До какъв етап от развитието на заболяването може да се разчита на консервативни средства?
Консервативното лечение е основно лечение при тези болни и то продължава известно време и след провеждането на оперативното отстраняване на причината за припадъците. Когато пристъпите се контролират успешно с медикаменти и от изследванията не се установяват морфологични промени медикаментозното лечение остава без алтернатива.
Кога хирургията е метод на избор ? Резултатите ?
Оперативно лечение при болните с епилепсия се извършва в случаите, при които се установяват промени в мозъка и характеристиката на пристъпите отговаря на местоположението на тези промени/тумори, следи от травма или кръвоизливи, кисти, съдови аномалии, възпалителни усложнения/. Друга индикация за оперативно лечение е т.н. фармакорезистентна епилепсия, т.е. епилептичните припадъци са със застрашаваща живота симптоматика и честота, като зоната в която се генерират тези припадъци е добре демаркирана с електрофизиологични приоми, не е задължително визуализирането на патоморфологични изменения, както и оперативната интервенция да не крие високи рискове за тежък неврологичен дефицит.
Кои пациенти са показани за оперативно лечение?
За оперативно лечение са кандидати пациентите, при които се налага отстраняване на патологично огнище с морфологични промени, т.н. лезионектомия/тумор, посттравматични, поствъзпалителни или постхеморагични промени; съдови малформации/ или с неподдаващи се на медикаментозно лечение епи пристъпи / т.н. фармакорезистентна епилепсия/, подходящи за т.н. деконекция /т.е. изолиране на епилептогенното огнище от останалия функциониращ мозък/ или десинхронизация / подтискане на свърхвъзбудимото епилептогенно огнище с електростимулация, стимулация на левия вагусов нерв или стимулация на хипокампа респ. дълбокоразположените мозъчни ядра/. По правило за оперативно лечение се обсъждат и всички болни, които имат тежки и чести пристъпи, водещи до прогресивна деградация на личността.
Разговора води: Емил Рафаилов
