Из “Откровения в полунощ” – нови
Не беше лесно, но го направих. През годините се учех от моя опит, успехи и повали. Не от чуждия! Той е друга философия, мислене, отношение към света. Заложих на сериозно учене в университета, на четене на много и умни книги. Правя го и до днес. Търсех съвети от авторитетни, интелигентни, образовани хора. Не допускам до себе си елементарни персони, които само ти губят времето и те облъчват със своята тъпота и посредственост. Това не е самовлюбеност и високомерие, а част от житейската ми философия. За да вървя напред се доверих на силната формула – реализъм, интелигентност, компетентност.
* * *
Опитвам се да живея, поне за малко, в отминалото време. Не е психарско. Човешко е! Да бъдеш отново на твоята улица, с децата от класа. Да си спомниш за истинската зима, с много сняг. За снежните топки, за снежния човек, който правихме на двора. А после? Животът ни раздели. Срещаш се с други хора, с някои ставаш приятел. Работа, тревоги и радости. Помагаш, израстваш. Неусетно, обаче, идва и залезът на твоите дни. И тогава, с много топлина в душата, се връщаш към онзи приказен свят на детството.
Виж повече в “Откровения в полунощ” https://termometar.net/otkroveniq-v-polunosht/
