Из “Откровения в полунощ” – нови
Самота и тишина. Страхотно! Чувствам се истински! Като човек, на когото в тези мигове животът минава като пълноводна река. И от нейния спокоен бряг виждам всичко. Родителите ми. Успехи и провали. Обич и уважение. Мъдростта и интелекта на моите учители. Личностите, с които имах привилегия да се срещна. И малко тъга, че хубавото вече е само спомен!… Обичам самотата! Но в нея не се чувствам сам. Защото имам книгите, умните филми, дребните житейски радости. Във всички случаи по-добре е да бъдеш сам в своята самота, отколкото самотен сред много хора!… Самота и тишина. Велико тайнство! Само за силни характери….
* * *
Минаха много години, но чувството за празнота става все по-силно. Не, не се заблуждавам. Защото, когато бяхме заедно ти ме отведе в един друг свят. На спокойствие и душевен уют. Но и на тъга и болка , че някога всичко ще свърши. И много ще ме боли. Точно така се случи. Беше от онези “владетели” на сърцето, които не се налагат с думи, а те грабват с очарованието и силата на своето присъствие. Нямаше поизтъркани приказки за много обич и безкрайна любов. Имаше, обаче, нещо много по-ценно.. Искреност и привързаност до болка. Още едно доказателство, че при силните чувства няма място за ефектни словесни водопади. Просто трябва да им се подчиниш. Сякаш всичко е било вчера….
Виж повече в “Откровения в полунощ” https://termometar.net/otkroveniq-v-polunosht/
