Катаракта

40

Д-р Златка Ямболиева, офталмолог: „Обикновено замъглено зрение се наблюдава тогава, когато е оперирана по-напреднала катаракта“.

 

 Какво представлява катаракта (вътрешно перде)?

Всяко уплътнение на протеиновата структура на лещата се нарича катаракта. В зависимост от помътнената зона тя бива нуклеарна, кортикална, предно и задно субкапсуларна.  Съществуват още вродена – при преболедувани инфекциозни заболявания по време на бременността ( напр. рубеола ), наследствена катаракта – генетично обусловена както и придобита. Според възрастта, в която се проявява – детска, юношеска, пресенилна и сенилна. Вторична – в резултат на очни заболявания като глаукома, захарен диабет, увеит, след предшестваща очна хирургична интервенция, патологична – увреждане на лещената структура в резултат на обща патология – захарен диабет, хипертония, ревматологични заболявания, травматична – след перфоративно очно нараняване, след ексцесивна термична експозиция, химическо нараняване, лъчево увреждане.

Най-често понятието „вътрешно перде“ се асоциира с възрастово обусловената – сенилната катаракта. Тя е причината за предотвратимата слепота при 90% от хората над 65 годишна възраст. Засяга над 50% от хората над 75 години. Поради обременността с хронични заболявания като захарен диабет, глаукома, продължителната употреба на кортикостероидни препарати при редица заболявания, хормонозаместителната терапия, високостепенното късогледство, хроничната експозиция на инфрачервено или ултравиолетово лъчение без съответните предпазни средства, тютюнопушенето, прекомерната употреба на алкохол, наднорменото тегло, зачестява и пресенилната катаракта – при 40-60 годишните.

Какво трябва да знаем за характерната симптоматика?

Катарактата обикновено се образува постепенно и не в еднаква степен ангажира двете очи, което способства дълго време пациентите да не забелязват, че:                           –  зрението постепенно отслабва и се замъглява.                                                       –  очите стават все по-късогледи                                                                             –  променя се начина, по който се възприемат цветовете.                                            –  появяват се проблеми с шофирането при здрачаване и през нощта – заслепяване от отблясъците от насрещни фарове, дразнене от изкуствените рекламни светлини, ореоли около светлинните източници.                                                                                 –  проблеми с отблясъците през деня – заслепяване от прекомерна слънчева светлина, зрителна умора след продължителна работа с дисплеи, както и необходимост от допълнителна осветеност.                                                                                       –  виждат двойно със засегнатото око.                                                                     –  изпитват проблеми с очилата или контактните лещи – нуждаят се от честа актуализация на оптичната корекция.

Кога става задължително да бъде оперирано вътрешното перде?

 Далеч не всяка катаракта подлежи незабавно или в кратки срокове от установяването й на оперативно лечение. В случаите когато се нарушава нормалното бинокулярно зрение до степен, че пациентите се затрудняват да изпълняват служебните си задължения или ежедневните рутинни занимания, както и когато напредването на катарактата крие риск да се развие вторична глаукома или помътнената леща да се луксира в стъкловидното тяло, оперативната намеса е задължителна. В детска възраст, ако катарактата заплащва ангажираното око да остане с компрометирано зрение – амблиопично, оперативната намеса е наложителна. Препоръчително е да се отстрани помътнената леща на по-ранен етап при пациенти с ретиноптатия, глаукома, макулна дегенерация, за да се осигури контрол на съпътстващата очна патология. При непрозрачна или значително намалена прозрачност на лещената структура такъв контрол е невъзможен дори и при изследване на широка зеницата – мидриаза.

Какво включва лечението на катаракта?

На този етап лечението на катарактата е оперативно. Катарактната хирургия е най-честата оперативна очна интервенция в наши дни. Обикновено се използва безшевна микрохирургия с локална анестезия. При нея посредством ултразвук и/или фемтосекунден лазер помътнената леща се раздробява, а в капсулния сак се имплантира вгъната на руло съответната вътреочна леща. Изборът й се прецизира съобразно анатомичните дадености на окото, придружаващите очни и общи заболявания на пациента, професионалните нужди и личните зрителни предпочитания. Разполагаме с богат избор от меки вътреочни лещи – монофокални, мултифокални ( MF ), такива с удължено фокусно разстояние ( EDOF ), торични – за допълнителна корекция на роговичния астигматизъм. Всяка една от тях може да има допълнителни филтри срещу отблясъците от естествена и изкуствена светлина, както и срещу ултравиолетовата светлина. В случай на много твърда ( брунесцентна ) катаракта се използва ЕССЕ – екстракапсулна катарактна екстракция с разрез в горната половина на роговицата, като възстановяването отнема по-дълго време, в сравнение с това след факоемулсификация.

До каква степен и защо е нормално зрението да бъде замъглено след операцията?

Обикновено замъглено зрение се наблюдава тогава, когато е оперирана по-напреднала катаракта, т.е. по-плътно вътрешно перде, за разбиването на което се е наложило да бъде използвана по-голяма ултразвукова енергия, при по-възрастни пациенти поради сенилните промени в роговичната структура, хронични роговични заболявания, при диабетици. Може да се окаже, че е налице неустановена до момента ретинална патология – макулна дегенерация, диабетен макулен едем, глаукома. Нормална находка в ранния постоперативен период е наличието на известно зачервяване, дразнене от светлина, сълзене, усещане за потреперване на образа. Тези оплаквания бързо отшумяват при съблюдаване на препоръчания щадящ режим следоперативно. Необходимо е около 1,5-2 месеца време, за да се стабилизира невроадаптацията към поставения вътреочен имплант.

Разговора води: Емил Рафаилов