“Неукият човек със самочувствие е по-опасен от торнадо”

Често съм си задавал въпроса,  може ли да има принципна журналистика в света и джунглата на частните телевизии и медии, внушаващи на хората спуснати „отгоре“ истини. Отговорът е „ДА“ в случая с Емил Рафаилов. Това е така, защото той казва, каквото мисли, без редакция, следвайки неотклонно своите принципи и философия. Стремейки се да бъде полезен на обществото, с желанието да не е сам в тази борба той търси съмишленици и за щастие ги намира. Аз съм един от тях! Неговите „Откровения в полунощ“ карат човек да се замисли по-дълбоко за това има ли спасение от ширещата се простотия и дали тя не е удобна някому. Това обяснява неговия безпощаден сарказъм и органична непоносимост към нея.  Анализирайки я използва оригинални метафори /с торнадо /отчитайки,  че тя достига дори високите етажи на властта. Дразни се човешки от самодоволството и напъните за самовеличаене на иначе посредствени люде. Така локализира рана на държавата, от която тя постоянно кърви и се изтощава-но докога? Защото „часовникът на времето“ отмерва не само биологичната възраст, но и стореното от всеки един от нас. Възхвала и поклон пред тези, които наистина са го изпреварили. Прочита на „Откровения в полунощ“ на Емил Рафаилов ще накара мнозина да се вгледат в себе си и да извлекат полза от последвалия самоанализ. За съжаление, самокритичността се оказва привилегия само на силните духом!….

          д-р Сираган Дереджян, интернист, гастоетеролог, ендоскопист