Остеопороза

Костното здраве означава поддържането на нормален костен метаболизъм, минерализация и микроструктура на костите. Здравата кост осигурява оптимална опора за тялото, представлява минерален резерв и участва в поддържане на равновесието на калция в организма. Освен това тя е източник на биологично-активни субстанции, регулиращи редица процеси в тялото.

Остеопорозата представлява костно увреждане, характеризиращо се с нарушена здравина на костите, предразполагащо индивида към повишен риск от счупвания. Засегнати са както плътността, така и качеството на костната тъкан. Количествено, намаляването на костната плътност се изразява в отклонение на костната минерална плътност от средната стойност за млади здрави хора, т.нар. Т-скор – под 2,5 стандартни отклонения (Т-скор ≤ -2,5).

В България епидемиологично проучване от 2010 година посочва, че 426000 жени на възраст над 50 години (26,6%) са с остеопороза на гръбначен стълб или бедрена шийка, а 45,5% от жените на възраст над 50 години са с намалена костна плътност – остеопения, т.е. те не достигат до зоната на висок риск от счупвания, но тяхната костна плътност е по-ниска от тази на младите здрави хора (Т-скор между -1 и -2,5).

Основните фактори благоприятстващи доброто състояние на костта са редовната физическа активност, адекватният хранителен прием на калций, оптималното ниво на витамин D и достатъчният белтъчен прием особено при хората над 75 годишна възраст. Факторите водещи до влошаване на характеристиките на костите са: тютюнопушене, твърде голямата консумация на кофеин-съдържащи напитки (равни на над 5 кафета дневно), злоупотребата с алкохол, обездвижването и лечението с някои медикаменти.

Остеопорозата е състояние, носещо със себе си висок риск от костни счупвания. Това от своя страна е свързано със значителна болка, инвалидизация и нерядко смърт, особено в напреднала възраст. При поставяне на диагнозата остеопороза и определяне на последващото поведение се има предвид не само степента на намаление на костната плътност, спрямо младата възраст, но също така и останалите фактори, повишаващи фрактурния риск: наличие на предхождаща фрактура на кост, женският пол, възрастта, данните за това заболяване и свързани с него счупвания при роднини на пациентката, обездвижване, дълготрайно лечение с медикаменти като кортикостероиди, вредни навици като тютюнопушене, алкохолизъм и др.

Основният инструментален метод прилаган за оценка на костната плътност  е двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия, т.нар DXA. Той използва слабо рентгеново лъчение в определени зони на тялото  – най-често на поясни прешлени и най-горната част на бедрената кост. Дозата на облъчването е много по-малка от тази на обикновена рентгенова снимка. Ако по една или друга причина не е възможно цялостно изследване, при пациентки на възраст под 65 години е удачно да се оцени костната плътност на поясните прешлени на гръбнака, а над тази възраст по-добре е се изследва горната част на бедрената кост.

Освен остеодензитометрията, в процеса на диагностична оценка на пациентите със съмнение за остеопороза в съображение влизат и конвенционалните рентгенови изследвания, напр. за оценка наличието и тежестта на фрактури на прешленни тела.

Уместно е насочено изследване за развитие на остеопороза да се проведе при следните групи от населението:

• Всички жени ≥65 годишна възраст и всички постменопаузални жени под 65-годишна възраст, които имат поне един рисков фактор за остеопороза, различен от естествената менопауза.
• Жени в перименопауза със значими рискови фактори за счупвания на кости като ниско телесно тегло, предшестващи фрактури или прием на увреждащи костта медикаменти.
• Мъже ≥70 годишна възраст и тези под 70-годишна възраст, които имат значим рисков фактор за счупвания.
• Всички възрастни, които са получили счупвания при минимална травма.
• Всички лица със заболявания, причиняващи вторична остеопороза и такива, приемащи медикаменти, причиняващи вторична остеопороза или повишена костна загуба.

Основната здравна последица на остеопорозата е високият риск от счупване на кости. Всяка трета жена и всеки осми мъж над 50-годишна възраст могат да очакват в хода на живота си остеопорозна фрактура. Въпреки че фрактурите на телата на прешлените са по-чести, по-голямо клинично значение имат счупванията на бедрената кост, тъй като те са свързани с по-тежка инвалидизация и по-висок риск от летален изход. И двата вида фрактури са свързани със значителна болка, нарушават значимо качеството на живот на пациента и неговото семейство и представляват сериозен товар за здравно-осигурителната система. От тук следва, че лечението на остеопорозата има за основна цел предотвратяването на свързаните с нея фрактури. Като заместващ показател, който обективизира резултата от терапията се използва нарастването на костната минерална плътност и Т-скор при контролните остеодензитометрии. Лечението на остеопороза е процес, съобразен с индивидуалните особености и нужди на пациента. Взимат се в предвид придружаващите заболявания и възможните противопоказания на лечението, ефективността на дадения медикамент за конкретния случай, методът на приложение и цената.

Автор: д-р Венцислава Каменова, ендокринолог