Повърхностен тромбофлебит

139

д-р  Милан  Цеков – съдов хирург, асистент  в  клиника „Съдова хирургия“ ВМА – София

 

д-р Цеков: „Лечението на повърхностният тромбофлебит основно е консервативно“.

 До каква степен са ясни причините за появата  на повърхностния  тромбофлебит?

Повърхностният тромбофлебит е възпалителен процес на венозната стена, придружен от интравенозна тромбоза, който обхваща и перивенозната тъкан (перифлебит).

Най-често повърхностният тромбофлебит се явява усложнение на варикозно променените повърхностни вени – 10 пъти по-често отколкото при варикозно непроменени вени. Варикозно разширените вени на долния крайник се явяват благоприятна почва за развитие на тромбо­флебит поради дегенеративните изменения на венозната стена и забавения кръвоток. Повърхностният тромбофлебит може да засегне и варикозно непроменени вени. В такива случаи, особено при рецидивиращ характер на заболяването на първо място трябва да се търси неопроцес. Повърхностният тромбофлебит често има и ятрогенен характер. Може да се появи след венозни катетеризации и даже след еднократна пункция на вената, особено ако е съпроводена с инжектиране на дразнещи или концентрирани разтвори (например 40% разтвор на глюкоза).

Кои са характерните особености в клиничната картина?

Тромбофлебитът на повърхностните вени започва остро и се характеризира със силно развитие на възпалителна реакция, която включва всички слоеве на венозната стена, перивазалната тъкан и надлежащата кожа. Особено рязко е подчертано това при тромбофлебит на перфорантните вени. Началото на заболяването е толкова рязко, че се описва като „удар с камшик” или „удар с камък”. В клинично отношение тромбофлебитът на повърхностните вени се характеризира с:

Лесно доловими признаци на възпаление на вените и околовенозната тъкан   (зачервяване, инфилтрат, шнуровидно уплътнение на засегнатата вена).

Силно изразено възпаление ограничаващо, движението на засегнатите крайници.

Сегментно разпространение на процеса (включване на варикозните пакети и вени).

Ясновидима възпалителна реакция на надстоящата кожа.

В някои случаи на варикофлебит може да се наблюдава и оток на крайника, без да е задължително наличието на дълбока венозна тромбоза.

Какво показват  наблюденията ви  – хората търсят специализирана  консултация  навреме, самолекуват се или чакат да им мине?

По принцип повечето пациенти  изчакват да им мине. И той минава, макар и бавно.  Проблемът е тогава, когато процесът не се ограничи в определен сегмент,  а достигне до сафено-феморалното съустие и отам  преминава в  дълбоките вени.

Какво се препоръчва – режим на легло, или  умерено движение  на кратки  разстояния?

Умерено движение  на кратки  разстояния, редуващо се с почивки в острата фаза. Режимът на пациента трябва да е активен. Болният може да се движи, като избягва продължително седене или стоене на крака. Спазването на постелен режим води до забавяне на венозния кръвоток, което от своя страна благоприятства развитието на тромбозата в проксимална посока.

Какво включва професионалното лечение  на повърхностния тромбофлебит

Лечението на повърхностният тромбофлебит основно е консерва­тивно. То се осъществява с помощта на перорално и локално приложение на НСПВС, венотонични препарати, нискомолекулни хепарини, последва­ни от антиагреганти. Въпросът за оперативното лечение се разглежда само при повърхностен тромбофлебит на долните крайници.

Д-р Цеков, има ли доказано място народната  медицина  в  лечението  на  повърхностния  тромбофлебит?

Не! Категорично това заболяване трябва да се лекува от съдов хирург или ангиолог.

Разговора води: Емил Рафаилов