Уроинфекции

д-р Станислава Илиева завършва медицина през 1997г. в Медицински университет гр.София. Има две специалности – вътрешни болести и нефрология. От 1997 до 2007г. работи като ординатор в I-ва нефрологична клиника към Клиничен център по нефрология, а от 2007г. – в нефрологично отделение на УМБАЛ “Токуда”. Има придобита квалификация за провеждане на конвенционална ехография на коремните органи и пункционна бъбречна биопсия.
Инфекциите на пикочните пътища /ИПП/ са възпалителни заболявания на уринарния тракт, причинени от инфекциозни агенти- най-често бактерии, но в някои случаи от вируси, гъбички, микоплазми, хламидии и други причинители. Те заемат второ място по честота след инфекциите на дихателните пътища.
Според това коя част от уринарния тракт е засегната, инфекциите могат да бъдат: на долни пикочни пътища – уретрит, цистит, простатит; на горни пикочни пътища със засягане на бъбречните легенчета и паренхим – пиелонефрит.
Уроинфекциите са неусложнени и усложнени. Неусложнените инфекции се развиват обикновено при индивиди без тежки придружаващи заболявания или урологични манипулации. Усложнените уроинфекции се наблюдават при пациенти след урологично инструментиране – продължителна уретрална катетеризация, наличие на уретерални стентове, цистотоми, нефростоми, а също и при обструкция на пикочните пътища, везико-уретерални рефлукси, имуносупресирани пациенти, декомпенсиран захарен диабет, пациенти на интензивно лечение.
Най-честият причинител на неусложнените уроинфекции е бактерията Е. коли / в над 80% от случаите/, следвана от Клебсиела, Ентерококи, Стафилококи, Ентеробактер. При пациентите с усложнени уроинфекции обикновено преобладават Псевдомонас, Протеус, Серация, както и полирезистентни щамове на Е.коли, Клебсиела, ентерококи. Гъбичните уроинфекции се развиват обикновено при имуносупресирани пациенти, при продължителна предхождаща антибиотична терапия, при пациенти със захарен диабет. Уретрити и цистити, причинени от атипични микробни причинители, като хламидии, микоплазми, гонококи протичат като полово предавани болести и изискват специфична микробиологична диагностика.
Най-често засегнати от инфекции на пикочните пътища са жените между 18 и 50 годишна възраст. Предпоставка за това са анатомични особености – късата уретра, близостта и до влагалището и ануса, сексуалната активност. При по-възрастните се наблюдава нарастване на дела на ИПП при мъжете във връзка с хиперплазията на простатата и произтичащата от това задръжка на урина в пикочните пътища. При по-възрастните жени бактериуриите са обусловени най-често от т. нар „смъкване“ на влагалището, създаващо условия за проникване на бактерии от влагалището и дебелото черво в уретрата.
За развитието и рецидивирането на ИПП от значение са: наличието на условия за проникване на микроорганизми в пикочните пътища и тяхната вирулентност, съпротивителните сили на организма и съпътсващите заболявания /захарен диабет, урологични интервенции, бъбречно-каменна болест, имуносупресия и др./
ИПП могат да протекат безсимптомно или с изявена клиника. Най-честите оплаквания при инфекциите на долните пикочни пътищя /цистит, уретрити/ са парене и дискомфорт при уриниране, болка в областта на пикочния мехур, често уриниране на малки порции или капки /т. нар. полакиурия/, помътняване, потъмняване на урината, понякога наличие на ясна кръв в урината. Обикновено общото състояние е запазено и няма фебрилитет. Кръвните изследвания са нормални, а най-характерната уринна находка е наличието на левкоцити в седимента, понякога и нитрити. При възпалението на простата /простатит/, освен микционно-дизуричните оплаквания, може да има висока температура, втрисане, болки в тазовото дъно. Наред с възпалителната уринарна находка /левкоцити, нитрити в седимента/, тук имаме и повишение на възпалителните кръвни маркери – левкоцити, CRP и СУЕ. При пиелонефрита често пъти клиниката се води от общите прояви на инфекцията – фебрилитет, интоксикация, болки в областта на засегнатия бъбрек, при отсъствие на оплаквания от страна на уринирането. Лабораторните изследвания показват възпалителни промени както в уринните, така и в кръвните проби.
Най-съществена за диагностика на уроинфекциите е изследването на урокултура. Това трябва да стане по възможност преди започване на антибиотичното лечение. За сигнификантна бактериурия се приема наличието на над 105 колонии от даден бактериален щам. Изготвянето на антибиограма дава информация за чувствителността на съответния причинител към антибактериални средства и позволява лечението да се води целенасочено. Безразборното даване на антибиотици без микробиологично потвърждение води до развитие на полирезистентна бактериална флора, която представлява значим терапевтичен проблем.
Лечението на ИПП се свежда не само до отзвучаване на оплакванията, но също така и до постигане на трайно саниране на урокултурите и отстраняване на предразполагащите фактори за тяхната поява и рецидивиране. Ето защо пациентите трябва да бъдат насочвани към специалист – нефролог или уролог. Започването на емпирично /преди резултат от урокултура/ антибиотично лечение трябва да се прецизира, съобразно състоянието на пациента и придружаващите заболявания. Приемането на хранителни добавки и препарати на растителна основа, като ексктракти от червена боровинка, които потискат прикрепването на Е. коли към уроепитела, имат подпомагащо лечебния процес действие, но не са основно средство. Те биха могли да доведат до облекчаване на симптомите и да позволят изчакване на резултата от антибиограмата преди започване на антибиотичното лечение.
Рецидивиращите ИПП налагат търсене на предразполагаща причина – съпътсваща гинекологична инфекция при младите жени, генитален пролапс при възрастните, придружаваща нефролитиаза, обструкция на пикочните пътища, захарен диабет, заболявания на дебелото черво. Лечението на усложнените уроинфекции често пъти изисква интердисциплинарен подход – съвместно с нефролог, уролог, гинеколог.
Автор: д-р Станислава Илиева – нефролог