Чиновници, безхаберие и…. бездушие!

Нека не се заблуждаваме – чиновническото безхаберие не е просто леност на духа. То е добре смазан механизъм. Превърнало се е в институция със свои правила, свои мълчаливи договори и свои покровители. Там не се мисли – там се подчинява. Там идеите не виреят, защото всяка искра на мисъл е потенциална заплаха за удобния мрак на посредствеността. Здравната каса – тази привидно обществена структура, е всъщност златната хранилка на интереси, на „нашите хора“, на тези, които винаги знаят кой, кога и защо ще получи поредния договор, клинична пътека или „програма“. Лобизмът вече не е сянка – той е управленски принцип. А чиновниците, вместо да пазят обществения интерес, се превърнаха в счетоводители на зависимости.

Отдавна не става дума за здраве. Става дума за обороти, лимити, проценти и схеми. Пациентът – този, за когото уж е създадена цялата система – е превърнат в досадна подробност, неудобна статистика, разходен елемент в бюджетната таблица. И когато младият лекар види това, когато осъзнае, че талантът му е излишен, че страстта му е подменена от чиновническа формула, какво му остава, освен да си тръгне?

Всеки чиновник с амбиция за власт, но без чувство за мисия, е пряк участник в разрухата. И докато бюрата им са застлани с доклади, стратегии и протоколи, хората по болниците ще умират от липса на внимание, а не от липса на апаратура. Защото апаратурата може да се купи, но човечността не се финансира с проект.

Докато властта се упражнява като търговия, а не като отговорност, нищо няма да се промени. Българското здравеопазване не страда от недостиг на средства, а от излишък на бездушие. И може би най-страшното е, че сме свикнали. Приели сме посредствеността като норма, а наглостта като компетентност.

Днес здравето е продукт, лекарят е търговец, а чиновникът – посредникът между двамата.

И ако някой още се пита „за какво всъщност става дума“, както казва Камю – отговорът е прост: става дума за морал. И за неговото системно отсъствие.

проф. Панайот Куртев