Гастроинтестинални промени и функционални нарушения, свързани с възрастта
С напредването на възрастта настъпват редица морфологични и функционални промени в организма, които засягат целия гастроинтестинален тракт. Тези изменения влияят върху храносмилането, усвояването на хранителните вещества и общото здравословно състояние на възрастния човек.
Промените започват още в устната кухина. Намалява слюнкообразуването, а механичната обработка на храната се затруднява в зависимост от състоянието на съзъбието. Това води до по-трудно сдъвкване и преглъщане на храната.
С възрастта намалява тонусът на сфинктерите по хода на гастроинтестиналния тракт. Отслабването на горния езофагеален сфинктер повишава риска от задавяне, а нарушенията в долния езофагеален сфинктер водят до регургитация и гастроезофагеален рефлукс. Едновременно с това се забавя перисталтиката на хранопровода, стомаха и червата, което затруднява придвижването и обработката на храната.
Намалява и секрецията на храносмилателни сокове. Изтъняването и атрофията на стомашната лигавица водят до понижено отделяне на солна киселина и храносмилателни ензими. В резултат се нарушава усвояването на важни вещества като калций, желязо, фолиева киселина и витамин B12. Морфологичните и функционалните изменения, съчетани с влошената ензимна обработка на храната, нарушават храносмилателния процес и усвояването на хранителни вещества, витамини и микроелементи.
Често се наблюдават симптоми като метеоризъм, подуване на корема, колики и общ коремен дискомфорт. Паралелно с това настъпват промени в състава на жлъчния сок и неговите основни компоненти — холестерол, билирубин и лецитин, което увеличава риска от образуване на жлъчни камъни.
Стареенето засяга и черния дроб. Намалява броят на чернодробните клетки, а толерансът към лекарствени средства се понижава. Това води до по-чести нежелани лекарствени взаимодействия и нарушен лекарствен метаболизъм. Поради тази причина е необходима внимателна преценка на съотношението полза–риск при назначаването на медикаменти, както и корекция на дозировките, според възрастта на пациента.
Промените в генома и епигенома на клетките на гастроинтестиналния тракт също повишават риска от мутации и развитие на злокачествени заболявания.
Особено важно е влиянието на костно-мускулната система върху процесите на стареене. Саркопенията представлява намаляване на мускулната маса вследствие на редукция на мускулните влакна и заместването им с фиброзна тъкан. Последиците от това засягат всички органи и системи. Развитието на остеопороза е тясно свързано със саркопенията и нарушения метаболизъм на витамин D. Засяга се и нервната система, като се нарушава равновесието и се повишава рискът от падания и фрактури.
За забавяне на тези неблагоприятни процеси е необходима оптимална физическа активност, съобразена със здравословното състояние на конкретния човек. Много са примерите за хора, които благодарение на активен начин на живот достигат дълбока старост при добро качество на живот. Според редица специалисти физическата активност и качественият сън са сред най-ефективните средства за поддържане на добро здраве в напреднала възраст.
Наред с това, индивидуалният хранителен режим и допълнителният прием на витамини и минерали често са необходими за поддържане на нормалното функциониране на организма и за ограничаване на възрастовите промени.
Автор: д-р Сираган Дереджян, гастроентеролог
