Ендокринни заболявания
Заболяванията на жлезите с вътрешна секреция в повечето случаи са хронични и съпровождат пациента през целия му живот. Тъй като са засегнати много процеси в организма, те дават отражение и много често, както е при захарния диабет изискват значителна промена в начина на живот на пациента. Все повече лекарите осъзнаваме, че болният човек трябва активно да участва във вземането на решения и да поеме отговорност за собственото си лечение. Това поставя обучението на болния сред приоритетите на лекаря, но краткото време за преглед, разнородните източници на леснодостъпна, често подвеждаща информация и стресът от диагнозата често са предпоставка за много грешки в начина на провежданото лечение в дома.
При захарен диабет: определяне на контрола спрямо това какви са субективните усещания на пациента. Високата, а нерядко и трвърде ниската кръвна захар често няма изразени симптоми, но и двете водят до трайни нарушения в работата на критични системи като сърдечно-съдова и нервна. Единственият сигурен начин да се знае дали терапията работи е чрез редовни измервания с глюкомер/сензор и проследяване на гликирания хемоглобин (HbA1c) на всеки 3 месеца. Самоволно спиране или промяна на дозите: пропускането на медикаменти или инсулин при “добри стойности” прекъсва постигнатия добър гликемичен контрол. Трябва да се знае, че дозите се променят само след консултация или по предварително обсъдена с лекуващия лекар схема. Фокус само върху сладките храни: диабетът не е само “захар”, а и всички храни съдържащи скорбяла. Много често в храните за диабетици захарозата е заменена с фруктоза, която наистина не се нуждае от инсулин, за да навлезе в клетките, но може да се превърне в глюкоза само с една биохимична трансформация. Освен това в сладкишите бялото брашно не е заменено и по кулинарни причини има твърде много мазнини. Подценяване на важността на наднорменото тегло и физическата активност. Прекомерният прием на мазни храни, алкохолът, липсата на движение и повишеното телесно тегло директно намаляват чувствителността на клетките към инсулина. Поддържането на добра мускулатура увеличава скоростта на обмяната на веществата и използването на глюкоза за метаболитните нужди на миоцитите, а това води до по-добър гликемичен контрол. Пропускане на грижата за ходилата: трябва ежедневно да се преглеждат стъпалата за малки ранички, мазоли или промени в цвета. При намалена чувствителност дори малко протриване може да се превърне в сериозен проблем, ако не се забележи навреме.
При заболявания на щитовидната жлеза: неправилен прием на хормоналното лекарство (L-Thyroxin, Euthyrox): Л-тироксинът трябва да се приема сутрин на гладно, поне 30–60 минути преди закуска, само с вода. Кафето и кофеин-съдържащите напитки – чай, матча и т.н. е добре да се отложат с поне 45–60 минути след таблетката – те пречат на абсорбцията му. Спиране на заместителното лечение при нормални резултати на TSH: нормалните нива на TSH в кръвта показват, че избраната доза работи, а не че заболяването е излекувано. Спирането му бързо връща симптомите и влошава изследванията. Самоволен прием на йод и добавка за щитовидната жлеза: продукти, съдържащи йод или кафяви водорасли, могат да отключи или влошат автоимунен процес (напр. тиреоидит на Хашимото). Не ги приемайте без изрично потвърждение от страна на лекар. Спазването на алтернативни хранителни режими – кето – безмлечен, безглутенов. Липсват достоверни данни за ползи от тези ограничения в храненето върху активността на автоимунния процес и като следствие няма данни за излекуване от заболяването. Едновременно с това се залагат рискове от дефицити на важни витамини и микроелементи, което води до нарушение във функционирането на имунната система.
Ендокринните заболявания са хронични, прогресиращи и доброто им лечение изисква правилна комуникация между лекар и пациент, информираност и разбиране на естеството на процесите и от болния човек. Добрият лечебен процес в много малка степен е борба, защото няма как да се пребориш с изгубената функция или специфични генетични предразположения, а по-скоро напомня танц с нуждата си от синхрон и баланс.
Автор: д-р Венцислава Каменова, ендокринолог, диетолог
