Периферни артериални заболявания

д-р Милан Цеков – съдов хирург,
асистент в клиника „Съдова хирургия“
ВМА – София

Д-р Милан Цеков:  „Атеросклерозата е генерализиран процес, чиито механизъм на възникване не е съвсем изяснен“.

  Д-р Цеков, диабетна ангиопатия, болест на Бюргер, атеросклероза. Това са най-честите периферни артериални заболявания. Кратка характеристика и какви са техните прояви? Така започваме нашия разговор.

Диабетната ангиопатия, болестта на Бюргер и атеросклерозата са заболявания с различна етиология и различен начин на въздействието върху съдовата стена, но всички те водят до ПАБ (периферна артериална болест). Последиците  се изразяват в постепенно стесняване (стеноза) и запушване (тромбоза) на периферните артериални съдове.

Диабетната ангиопатия се характеризира със задебеляване на базалните мембрани на микрониво, с постепенна стеноза и в последствие тромбоза на малките периферни съдове( диабетна микроангиопатия), която след това се прехвърля и върху по-големите артерии (диабетна макроангиопатия). Най-често са засегнати артериите на долните крайници. Хипергликемията води до намаляване на продукцията на NO, активиране факторите на възпалението, миграция на монокини и гладко мускулни клетки в интимата, повишават се синтеза на фибронектин и колаген. Всичко това води до вазоконстрикция, увреждане на ендотела, хиперкоагулабилитет и диабетна микроангиопатия.

Болестта на Бюргер  е заболяване, което засяга предимно млади мъже, основно пушачи. Предполага се, че има автоимунна генеза и засяга основно артериите на долните крайници с постепенна стеноза и в последствие тромбоза.

Атеросклерозата е хронично, прогресиращо заболяване, което засяга вътрешния слой на големите и средните артерии на организма. Във вътрешния слой на артериите се отлагат мастни вещества и стените на съдовете стават по-дебели и по-твърди, което води до тяхното постепенно стесняване и по-късно запушване.

Много пъти сме чували да се казва: абе, остави го този, той е „склеротик“. Погрешно! Човекът най-вероятно е дементен. Атеросклерозата е съдово заболяване. Кои са неговите прояви?

Атеросклерозата е генерализиран процес, чиито механизъм на възникване не е съвсем изяснен. Смята се, че причина за нейната поява са увреждания на вътрешния слой на големите и средните артерии. Причината за това са прекомерната консумация на мазнини, тютюнопушенето, застоялия начин на живот и нарушения в мастната обмяна. Засяга по-често мъжете и се проявява в зряла възраст. Отлагането на мастните вещества в стената на съда води до образуване на атероматозни плаки. В последствие в тях се отлага и калций. Плаките стават твърди, нарушават храненето на вътрешния слой на артерията-ендотела, което води до разязвяване на съдовата стена. Тези разязвени плаки са тромбогенно огнище и водят до отлагане на тромбоцити (кръвни плочици), които водят до съсирването на кръвта и създават условия за образуване на съсиреци (тромби). Така се получават тромбозите на артериите на мозъка – мозъчен удар, тромбозите на артериите на сърцето – сърдечен инфаркт, тромбозите на артериите на крайниците –ПАБ и в последствие гангрена и т. н.

Как човек може да се ориентира сам, без да чете простотии, написани от самозвани „терапевти“, че има проблем, свързан с някое от заболяванията, посочени в началото на разговора ни

ПАБ се проявява основно с чувство на изтръпване на краката, болка и схващане в подбедрената и бедрената мускулатура при физическо натоварване. (Клаудикацио интермитенс). Обикновено пациентът изминава определено разстояние до появата на болка и схващане в мускулите след което спира за почивка. Това разстояние се нарича клаудикационно разстояние. То намалява прогресивно във времето, до появата на постоянна болка в крайника в покой.

Какво показва вашата практика – на каквъв етап пациентите търсят специализирана консултация?

Повечето пациенти закъсняват с посещението си при съдов хирург. Даже много от тях въобще не търсят лекарска помощ при поява на първите симптоми. Най-често се започва с неврологична консултация, последвана от посещение при травматолог или ревматолог и на последно място съдов хирург. За много от пациентите тази консултация е вече закъсняла. Изгубени са възможностите за съдово- реконструктивна интервенция и единствения изход който остава  е ампутацията.

Д-р Цеков, говорим за периферни артериални заболявания. До какво водят  късната диагностика и неграмотното терапевтично поведение?

Колкото по-рано бъде открит проблемът, толкова възможността за успешна интервенция е по-голям. Късната диагностика и неграмотното терапевтично поведение ограничават възможностите за съдово-реконструктивно лечение. В тези случаи се борим за запазване на крайника на пациента, а не за увеличаване на клаудикационното разстояние.  Когато всички възможности за инвазивно лечение са изчерпани, единствените възможности остават медикаментозното лечение и ерготерапията.  При прогресиране на заболяването с появата на постоянна болка в покой и гангрена на крайника следва ампутация.

Разговора води: Емил Рафаилов