Животът не е математика
За много българи, обаче, животът е математика. Или това може, това не. Повече не. За съжаление. Нали знаете кой е виновен?….Скъпо е. Особено за пенсионерите. Почти сигурно нито една картонена кратуна не знае какви са цените на лекарствата. От една мизерна пенсия доста от нея отива за медикаменти, без които не може. Само че кой ти гледа това?
Има среща, която винаги ме е водила към трудния въпрос – защо стана така? Кой го допусна? С много болка признавам, че това е срещата с бедността. Фрапираща, вледеняваща. Защото тя е съдба за хиляди българи, тези мили и отрудени хорица са принудени да живеят по недостоен за тях начин. И още нещо, което навява само тъжни мисли. Това са случаи, когато услужливо – слугинско ориентираните т.в формати / т.н. “големи” / показват обезлюдени села или там, където все още има хора, те са предимно възрастни. Живеят бедно, ден за ден! И трябва да пропътуват километри, за да получат медицинска помощ. Ако има кой да ги закара!…
В същото време, тези “телевизионери”, които от сутрин до здрач се занимават с елементарни персони от центъра на София, разсеяно не отдават никакво внимание, примерно, на икономическите резултати на Полша. Не е удобно, нали? Наблюдатели подчертават, че в тяхната основа има нещо, което у нас няма скоро да се случи. Сбогом на корупцията! И после напред, иначе не става!
Сега ви предлагам детайли от един сюжет, как се харчат народни пари, който за някои може да е изчерпан. Защото той не е от вчера или от миналото лято. Ето фактите, вие преценете дали е актуален този сюжет?!…Около 5000 са колите, в които се возят държавни чиновници. Годишно това удоволствие излиза на данъкоплатеца около 50 млн. лева. Държавата плаща за 558 000!!!души в обществения сектор. Плаща яко. За 2025г. – 22.8 млрд лв. – около 10% от БВТ. За сравнение – САЩ – 312 млн население, 800 000 държавни служители. Нидерландия – 16 млн. население – 20 000 държавни служители…
Решение, разбира се, има, но няма да е по вкуса на т.н. управляващи. Аритметиката е много проста. Нали трябват пари в хазната. Съдете сами – от 5 000 колите за “богоизбраните” персони да останат не повече от 500. И това е много! Следващ момент от изчерпания сюжет – замразяване на заплатите и новите назначения в публичния сектор. И още. С 1/3 намаляване броя на сужителите в рамките на половин година. До това неминуемо ще се стигне при нарастването на тази абсолютно ненужна чиновническа гвардия. Нали трябват пари в хазната. Номерът със заемите няма да ни оправи. Напротив. Само между другото – в нормалния свят депутати и министри ходят пеша, с колело или с градския транспорт на работа. Като всички други хора. Сигурно вече ме питате – с кой акъл ги разправяш тези работи. Трябва да слязат от колите и да отидат при обикновения човек. Да поговорят с него за болките и тревогите, за математическите фокуси при връзването на семейния бюджет. Така както са правили големите държавници. Имена няма да посочвам, защото за много от тези аматьори – управленци те нищо не им говорят. Жалко!
В нормалните държави винаги са разчитали правилно единствената формула за просперитет – образование, вярна ценностна система, добронамереност, истинска съпричасност към проблемите на човека. Чиновникът е длъжен само да помага, а не да пречи. Професионална, политическа мисъл и действие. Стоп на безмозъчното харчене на държавни средства. Простичко е нали? За нас това е утопия. Прав ли съм?…И още не бива да забравяме, че всички ние сме работодатели на тези симпатяги, дето се правят на управленци. Ние ги издържаме, те харчат нашите пари. Въпросът е колко, защо и докога? Контролът е повече от задължителен!
Ако не направим това, на което залагат в проспериращите страни – не ни очаква нищо добро. Ще си останем в задния двор на Европа.
Емил Рафаилов
