Микробиома (чревна микрофлора)
Много са факторите, които оказват влияние върху физиологията, метаболизма, храненето и имунната функция на човека. Стомашно-чревния тракт се разглежда като „вторият мозък” на организма. Именно тук се наблюдават жизнено важни процеси, свързани с храненето, имунитета, емоциите, както и устойчивостта на организма към групи социално значими заболявания. Още Хипократ изказва твърдение, а съвременната наука го потвърждава, че 80% от имунната система е в гастроинтестиналния тракт. Здравето е в корелация със здравата микрофлора. В противен случай се озоваваме на прага на дисбактериозата и автоинтоксикация. Стомашно-чревният тракт е много по-сложно анатомично и физиологично устроена система, която включва и микробиома (чревна микрофлора). През последните години тя стана обект на задълбочени проучвания. Гастроинтестиналния тракт на човека е сложна общност от над 500 трилиона микробни клетки (условно разделени в три групи на патогенни, условно – патогенни и полезни бактерии ). Те се развиват в баланс, който е специфичен за всеки индивид, нарушаването на който е пагубно.
Микробиом e генетично обусловен, включва 100-500 трилиона микробни клетки. Конкурира се с патогенни микроорганизми за хранителни вещества и за местата за прикрепване. Конкурира се за първично имплементиране при нормална първична епителна здрава среда. Той е сензитивен към фактори на външната среда и съпътстващи хронични заболявания. Поселява се върху огромна епителна повърхност, въздействат му антигените на храната, антигени на микробната микрофлора, на патогенните микроорганизми и на различни видове паразити. Стомашно-чревната мукоза има голямо количество имунологично активни клетки – макрофаги, лимфоцити, еозинофили, неутрофили и мастоцити. Благодарение на тях чревната мукоза може да формира имунен отговор спрямо попадналите в нея антигени. Имунологично активните клетки са разположени в три основни структури на тънките черва – пайерови плаки, дифузно в ламина проприя и епителиума на чревните власинки. Хуморалният механизъм на имунния отговор в червата се осъществява от освободени молекули на имуноглобулин А (IgA). Те преминават в чревния лумен като се свързват с патогенни бактерии, токсини, протозойни паразити и други. Те имат антиканцерогенно действие. При човека пасивен имунитет се придобива почти изцяло чрез интраутеринен транспорт. Осъществява се и слаба абсорбция на гамаглобулини в тънките черва.
Автор: проф. Панайот Куртев – онколог