Мозъчно-съдова болест

31

                                                                                                                                    Проф.Христо Цеков, неврохирург: „Предпазването  от   мозъчен инсулт е изключително важно и лесно достъпно….“

Какво представлява  мозъчно-съдовата болест?

Това са  група  заболявания включващи всички остри и хронични  нарушения в мозъчното кръвоснабдяване  и  предизвикващи затруднения в оросяването  на една или друга част от мозъка. Нарушената циркулация  е причина съответната част от мозъка да преустанови функционирането си и това е свързано с възникването на  съответни клинични прояви.  В зависимост от това, дали нарушенията са свързани със стесняване отвора на кръвоносния съд  или  разкъсването на последния наблюдаваме съответно исхемични и хеморагични  поражения,  известни  още  като исхемични и хеморагични инсулти.

Кои са първите симптоми за непълноценно  оросяване на мозъка?

Исхемичните поражения могат да настъпят  постепенно или внезапно, в зависимост от  причината  и  бързината с която  настъпва запушването на отвора на кръвоносния  съд . Постепенното запушване, в зависимост от това  коя артерия е засегната,  води до преходна слабост в някои от крайниците, нарушения в говора или зрението, нарушения във възможността човек да чете, смята и т.н.. Внезапното запушване на кръвоносния съд или разрушаването на неговата стена настъпват   по правило внезапно  и първите прояви обикновено са сериозни – парализа на леви или десни крайници, липса на говор и неразбиране на говор, нарушения в съзнанието, кома  и т.н..

Причини за мозъчно-съдова болест?

Както вече бе посочено, основният  патогенетичен механизъм при  мозъчната исхемия  е компрометирането на проходимостта на кръвоносните съдове, като  основните причини   са няколко:  нелекувана   артериална хипертония, диабет, затлъстяване, нарушен метаболизъм,  сърдечно-съдови заболявания, както и различните комбинации между тях. При всички тях се наблюдава  нарушаване на вътрешната повърхност на артериалната стена  и развитието на стеноза редуцираща кръвния ток. Както се вижда, причините са ясни и подлежат на контрол от страна на съвременната медицина, но  липсата на самоконтрол от страна на пациентите и неглижиране съветите на  лекарите  води до  тежките  последствия от  исхемичен инсулт. Исхемията може да настъпи и остро при тромбоемболия, като образувалите се в периферията тромби / тромбофлебити, сърдечни пороци, стенозирани кръвоносни съдове, съдови малформации/ могат  да запушат един или няколко артериални съда и да провокират исхемичен мозъчен инсулт.

Хеморагичните инсулти възникват при нарушена цялост на артериалната стена/разкъсване при разязвени атероматозни плаки, абнормно високи  стойности на кръвното налягане, вродена слабост на съдовата стена/ и кръвта се излива в мозъчния паренхим под налягане. Макар и рядко мозъчен инсулт може да се предизвика  и от  възпалителни промени в артериалната стена/артериити/.

Какви изследвания се правят за доказване на мозъчно-съдова болест /МСБ/?

Диагнозата се поставя на първо място по развитието на клиничните прояви и се потвърждава с КТ или МРТ. Ултразвуковата диагностика е  ефективен, бърз и  достъпен метод за ранна диагностика, както на интракраниалната, така и на екстракраниалната съдова патология. Обикновено заболяването започва остро, внезапно но при част от болните има бавно прогресиращо развитие с преходни клинични прояви. Достъпът до образно изследване, потвърждаващо диагнозата  е от изключителна важност, поради възможността за ефективно ранно лечение  в първите часове, включително и оперативно. При необходимост се  извършва конвенционално  ангиографско изследване с оглед прецизна оценка нивото на  съдовата увреда.

Кои са най-типичните клинични прояви  на хеморагичните мозъчни инсулти?

      Основния характерен белег  е острото начало /като „гръм от ясно небе”/, характеризиращо се  с парези на крайниците, промяна в съзнанието, нарушения в зрението, нарушения в говора, кома. При кръвоизлив в мозъчните обвивки /субарахноидален кръвоизлив/  е типично главоболието, повръщането, схващането на вратната мускулатура. В зависимост от разположението на  кръвната колекция се провежда и съответното лечение. При интрацеребралните хематоми лечението е  преобладаващо консервативно, докато  при субарахноидалните кръвоизливи  хирургията е  основен метод за лечение.

Какви резултати дава ранната тромболиза – до 90 минути след инцидента?

   Ранната тромболиза, в първите часове след инцидента, дава  при  значителен брой случаи добри резултати, но основния проблем  тук е организационен: възможност за ранна клинична диагноза, бързо транспортиране  и  своевременно   диагностично изясняване, организиране процедурата за тромболиза. Това изисква съответната организация и ресурси, което е възможно при развито социално общество.

МСБ – избор на лечение – от какво се определя?

     Изборът на лечение е сложен проблем, изискващ добре   подготвен медицински  екип  – да, екипността  при  работата е от  изключително важно значение. Методът на лечение се определя от вида  и локализацията на  пораженията, предизвикващи   нарушения в  кръвоснабдяването.

 При стенозиране на сънните артерии  /над 30% / се провежда  оперативно лечение, целящо възстановяване на проходимостта на  артерията. Когато това е невъзможно се  извършва т.н. байпас, при който се мобилизират артерии от екстракраниалната област и се анастомозират с интракраниални артерии, което е особено ефективно при преходни  прояви на недостатъчност на мозъчното кръвообращение.

   Паренхимните хеморагии се лекуват предимно консервативно, но когато са  обемни и предизвикват дислокация на мозъчните структури се обсъжда тяхното оперативно лечение особено при лобарна   локализация.

Субарахноидното кървене  се предизвиква предимно от аневризми и лечението им е  предимно оперативно, като укрепването  на стената на съда става  с ендовазални  или транскраниални оперативни техники, като и двата метода имат своите предимства и недостатъци. Наличието на голям хематом в областта на аневризмалната руптура  изисква лечение  по спешност, независимо от състоянието на  пациента.

Независимо от вида на лечението, оперативно или консервативно, пациентите се нуждаят от ранна рехабилитация.

Профилактика на МСБ?

    Предпазването  от   мозъчен инсулт е изключително важно и лесно достъпно , тъй като мероприятията са елементарни  и ефективни. На първо място това е ефективния контрол на кръвното налягане, кръвната захар и теглото.  На второ място е  своевременното лечение на  заболяванията, имащи  пряко или косвено отношение към мозъчното кръвообращение –   заболявания свързани с  метаболизма на организма и  процесите на кръвосъсирване, тромбофлебита, сърдечно съдовите  заболявания, съдови малформации. Не на последно място   е   движението, независимо какво е то / ходене, тичане, плуване,гимнастични упражнения/ и избягване продължителното стоене в една поза.

Разговора води: Емил Рафаилов