Черепно мозъчни травми /ЧМТ/

94

проф.Христо Цеков, неврохирург: „Не можем да разчитаме на възстановяване на изгубена мозъчна структура и функция“.

Защо ЧМТ имат висока честота, причиняват тежка инвалидност, висока смъртност?

Травмите  на главата се получават при най-разнообразни  обстоятелства –  пътно-транспортни произшествия, природни бедствия, трудови злополуки, военни конфликти, спорт и т.н., поради което и честотата им е висока. Анатомичната позиция на главата извън корпуса също прави главата по-уязвима.  В главата са концентрирани изключително важни  за организма центрове и тяхното увреждане неизбежно води до смърт или тежко инвалидизиране.

Високата честота, ние по-традиция сме в челните места на тази тъжна статистика,  е следствие на безотговорност както  на  институциите / лоши пътища, стари автомобили, неадекватно законодателство, липса на контрол, лоша трудова дисциплина, сива икономика, кампанииност на мерките  и т.н./, така и на обществото /ниско образование и култура, алкохол, наркотици, неглижиране на правилата  за  нормално регламентиран живот, толериране на самозабравили се  типове и др./

Кои са най-честите нарушения след ЧМТ ?

Черепно мозъчните травми се проявяват с различна степен на тежест. Леките преминават след правилно лечение  без последици, след средните  по тежест има последствия, но е съхранена възможността за самообслужване в една или друга степен. Тежките увреди на мозъка са несъвместими с живота или водят до т.н. вегетативни състояния, а тези които оцеляват, нямат нищо общо с човека преди травмата: уврежданията са  свързани със загуба на функция /говор, разбиране на говор, парализи на крайници, слепота, глухота/  или болестни състояния /епилепсия, деменция, паркинсонизъм, психични проблеми/. При повечето  случаи връщането към самостоятелен начин на  живот е невъзможно и е необходима допълнителна помощ  от семейството или обществото, за да могат тези хора да оцеляват. Загубата на човешки животи  и  необходимостта от грижи за инвалидизираните е социалната цена на   тежката  черепно-мозъчната травма.

Защо контузията на мозъка застрашава живота в голяма степен? Какви промени се наблюдават в главния мозък?

 В  главния мозък са разположени, образно казано, всички командни центрове за тялото: движения на крайниците, дишане, гълтане, сърдечна   и  разбира се говор,  умствена дейност и  съзнание. Всички тези центрове поотделно и в синхрон помежду осигуряват  жизнената  и социалната дейност на човека. Увреждането на всеки един от тях води не само до загубата на съответната функция, но  и нарушава синхрона в цялата дейност на мозък.

Уврежданията настъпват веднага под въздействието на травмиращия агент или по-късно, на база сложни патогенетични  механизми,  като по-късно настъпващите  увреди са в пряка зависимост от  качеството и своевременността на оказваната  първа медицинска помощ и транспорт на болния.

Кои са водещите прояви при черепно-мозъчната травма?

 Сравнително леко протичащите черепно-мозъчни травми, след период на лечение, могат да преминат без остатъчни увреждания или такива, които позволяват  самостоятелен живот с известни лишения. При тежката черепно – мозъчна травма нещата стоят съвсем по друг начин и то за стотици пострадали само в нашата страна: психични  и умствени отклонения, нарушена възможност за контактуване, парализи и невъзможност  не само за движение но и за самообслужване, глухота, слепота,  епилептични пристъпи  и т.н.. Може да се загуби  при пострадалия   възможността да говори, да разбира смисъла на казаното, да чете, да смята, т.е. всичко това което го прави човек. Проблемът е сериозен, с висока социална цена на фона на безотговорност както от държавните институции, така и от обществото, което  реагира само при  катастрофални  събития и то за кратко.

От какво зависи и до каква степен мозъкът може да се възстанови?

Най – полезното действие е предотвратяването на черепно-мозъчната травма – спазването на правилата за движение  и работа, ограничена употреба на алкохол, изградена култура на поведение в обществото, адекватен контрол,  отговорност на институции и граждани – елементарни неща, които не са проблем в развитите държави. На второ място е  оказването на медицинска помощ  в първите часове  на инцидента  и най- вече компенсиране на кръвозагубата, възстановяване на дишането и   свободната проходимост на дихателните пътища. 

Липсата на възможност това да се осъществи още в първите 2-3  минути е пагубно за функционирането на мозъка и последствията са тежки както за пострадалия, така и за близките му, така и за обществото. Уврежданията на мозъчните структури настъпват както в момента на травмата/т.н. ранни  или първични увреждания/, така и  часове или дни по-късно /вторични увреждания/.   Не можем да разчитаме на възстановяване на изгубена мозъчна структура и функция.

Какви трайни увреждания  се наблюдават като резултат от черепно-мозъчната травма?

 Най-тежко е изпадането във вегетативно състояние – т.е. пострадалият  е еквивалент на стайно растение, не приема и не предава информация,  съществува  само  физически в пространството. Загубата на движение в един или всички крайници, както и нарушенията в психиката и  умствената дейност поставят индивида в зависимост от околната среда и обществото. Загубата на  памет, зрение, слух, възможност за писане, четене , смятане, контролиране на физиологичните нужди  и т.н.  също поставят индивида извън обществения живот.

От какво се определя изборът на лечение?

Лечението се определя от вида  и давността  на травмата. Едно е лечението в острия период, непосредственно след травмата, когато се води борба за оцеляване  и предотвратяване на допълнително  увреждане  на мозъчната тъкан,  респ. мозъчните фунции. В следващите дни  лечението цели заздравяване на рани, създаване на нормални  анатомични съотношения в  зоните на травматичните увреди, борба с инфекциите и т.н.. Следващ етап от лечението е рехабилитация, корективни оперативни намеси, лечение в логопедичен, неврологичен, психиатричен кабинети и т.н..

Продължителност и принципи на рехабилитационния процес? 

Според необходимостта, възможно и за цял живот. Рехабилитацията е специфичен процес, индивидуален за всеки един пациент, в зависимост от неговите необходимости. При парализи  се провежда двигателна рехабилитация, при нарушения в говора – логопедична, при загуба на слух или зрение – съответни на състоянието лечебни действия.

През последните години се работи интензивно за  разработването на  електронни протези, симулиращи функцията на  увредените неврони , но все още постигнатите резултати са пожелателни и далеч от масовото им прилагане.

Напоследък получихте  няколко награди, за какво  са те!

Да, наистина получих няколко отличия за приноси в развитието на неврохирургията, от  пациентските организации, от  детските  здравни организации, от града в който съм роден и т.н., като най-хубавото на тези  тържествени форуми  е това ,че те дават възможност да се изкаже благодарност  за помощта  и съдействието на колегите, сътрудниците, приятелите и семейството, за което човек не винаги има време в ежедневието.

    Разговора води: Емил Рафаилов