Тумори на централната нервна система (ЦНС)

проф.Христо Цеков: “Съвременната диагностиката  на туморите на ЦНС  направи революция в тяхното лечение…”

Какво трябва да знаем за агресивните форми на глиом и мултиформен глиобластом?

По правило всички глиоми  са със злокачествено развитие, но скоростта на това развитие е различна  за различните видове  тумори.   Агресивните   глиоми са тумори, произлизащи от  глиалните мозъчни клетки   и отличаващи се с  бързо разрастване и разпространение. От тази група тумори най-злокачествено  протича мултиформения  глиобластом, при който  за някои  от случаите  от поставянето на диагнозата  до края на живота изминават няколко месеца. Има описани случаи на метастазиране на  първични тумори не само  в пределите на Централната нервна система, но и извън нея.

 До каква степен са уточнени рисковите фактори при туморите на ЦНС? Трудностите от какво произтичат?

Основният проблем при тези заболявания е факта, че те се развиват в  ограничения обем на  черепната кухина  и   всеки развиващ се процес заема пространство за сметка    на  намиращия се там мозък. Около тумора се развива  и оток, който също  заема пространство. Така повишеното налягане в черепната кухина  притиска кръвоносните  съдове , което  затруднява притока  и оттичането на  кръвта,  а това предизвиква  неизбежното  загиване на мозъчните клетки. Като се прибави и деструктуриращия ефект на тумора  върху мозъчната тъкан  се виждат причините за бързата  и фатална  прогресия на заболяването. Въпреки несъмнените  успехи  при диагностиката, резултатите от лечението са незадоволителни.  Трудностите в лечението произтичат от  незадоволителната  ефективност на  използваните  досега  терапевтични  методи  от една страна, а от друга затруднения предизвиква възможността на самия тумор да мутира. Вероятно решението на проблема ще бъде свързан  с  развитието на генетиката.

 Направете характеристика на мозъчните тумори – първични и вторични. Доброкачествени и злокачествени….

Като „мозъчни тумори” се приемат всички тумори, развиващи се във вътречерепното пространство, тъй като, независимо от вида си,  винаги имат  отношение към мозъка – пряко или индиректно, стеснявайки  вътречерепното пространство. Освен  по  микроскопската  си характеристика, доброкачествените тумори се различават от злокачествените  по темповете си на растеж и начина на увреждане  на мозъчните структури. Въпреки, че нарастват бавно, когато достигнат  до определен обем в ограниченото  вътречерепно пространство те  действат вече като злокачествени, предизвиквайки компресия и дислокация на мозъка. Решението и при двата  вида тумори, в повечето случаи е оперативното лечение. По правило, всички тумори произлизащи от структури на интракраниалното пространство  са първични тумори, докато  вторичните тумори  са в  резултат на разсейването /метастазирането на  първичен тумор с друга локализация /гърда, бял дроб, стомашно – чревен такт, меланом или карцином  на кожата  и т.н./. Вторичният тумор  може да е  първа проява на друг тумор. Освен като разсейка  от отдалечен  орган, той може да прорасне  към мозъка и  по съседство.

При кои симптоми е задължителна консултацията с неврохирург?

Симптомите  са две основни групи – локални и общи.  Локалните  са свързани с мястото на поява на тумора: пареза на крайник, нарушения на говора, епилептични пристъпи, ендокринни нарушения, парези на черепно мозъчни нерви, повръщане без главоболие и т.н… Общите прояви са свързани с  обема на тумора и перитуморния оток, изместването и притискането на мозъчните структури, главоболието и повръщането  като израз на повишеното вътречерепно налягане, принудително положение на главата.  Наличието на аналогични прояви, невлияещи се от  симптоматично  лечение  или прогресиращи  изисква консултацията с неврохирург или образно изследване. Характерното за симптоматиката при мозъчните тумори  е нейното прогресиране и разширяване на проявите, подобно на масленото петно върху водна повърхност.

Менингеомите са доброкачествени тумори. Каква е прогнозата при тях?

Менингиомите са доброкачествени тумори изхождащи от мозъчните обвивки, така че могат да бъдат срещани практически навсякъде интракраниално и по гръбначно – мозъчния канал. Нарастват бавно, с години но с течение на времето могат да се изродят злокачествено.  Злокачествен ход заболяването придобива и когато достига големи размери, измествайки мозъка   от нормалното му разположение, предизвиквайки първоначално огнищни, а в по-ъксен етап и общомозъчни прояви с неблагоприятен изход. Ранното им откриване, в стадия на локалните прояви / епилептични припадъци, парези на крайници, зрителни нарушения, парези на черепно-мозъчни нерви/ е свързано с тоталното им отстраняване и  излекуване на пациента. Големите размери на тумора с  ангажирането на съседни кръвоносни  и  неврогенни структури    прави тоталното им отстраняване  невъзможно, дори когато се извършва на няколко етапа. Злокачественото му израждане  прави невъзможен благоприятния изход от лечението.

Диагностика и лечение на туморите на ЦНС – постижения и тенденции.

Съвременната диагностиката  на туморите на ЦНС  направи революция в тяхното лечение, постави основите на съвременната неврохирургия.  Ненапразно  конструкторите на компютърния  томограф и  ядреномагнитния резонанс са носители на Нобелова премия. Съвременната диагностика  определя  прецизно разположението на туморната маса, нейните взаимоотношения със съседните нервни и съдови структури, да определи до голяма степен не само  вида на самия тумор  но и неговото кръвоснабдяване – неща, по които неврохирургът  определя  стратегията при оперативната намеса, гарантиращо до голяма степен и успеха от  оперативното лечение.

Изключително постижение е ендоскопската и  ендовазална техники за оперативно лечение, което спомогна  някои тежки  и високорискови оперативни  намеси да се  извършват едва ли не амбулаторно. Развитието на технологиите направи възможно роботизирането и автоматизирането  на  основни видове операции, което превръща неврохирурга до голяма степен в контролиращ орган.  Това условно дистанциране  на хирурга от пациента направи възможно извършване на специализирани  оперативни намеси в отдалечени  и слабо населени местности, включително и в условията на космическите  полети. Напредък представляват и  постоперативните възможности за лечение – радиохирургията, протонната лъчетерапия, химиотерапията. Съвременните  тенденции в медицината, както и в неврохирургията,  са свързани основно   с предотвратяването  или поне ранното    диагностициране  на туморите на нервната система. Рано поставената диагноза гарантира практически  шансовете за  пълно оздравяване дори при злокачествените заболявания.

По далечните  перспективи  са свързани с  генното инженерство.

                                                Разговора води: Емил Рафаилов

Екипът на „Термометър“ търси спонсори -фирми.                                                        За да продължим да ви срещаме с видни представители българската медицина.            С една цел – повече медицинска грамотност и култура.

Email: emilrafailov@abv.bg